| Интерпретативна техника | Пример |
| 1. Механизъм на дублиране на текстовите структури В различните функционални нива на текста се вгражда една и съща структурна схема, матрица, която играе ролята на интерпретационен ключ. | Светът на бедни и богати в разказа „Серафим” на Й. Йовков. Образите на Еньо и Серафим. Двама герои от различни светове, с различна ценностна система, с различно поведение и нравственост. |
| 2. Принцип на контрапункта | В „Градушка” на П. Яворов са показани двата полюса на лирическото чувство. Първата, третата и петата картина са обвързани помежду си със смислова и сюжетна напрегнатост, със стих и стил. Втората, четвъртата и шестата се обвързват с друга смислово-емоционално насоченост – спокойствие, затихване, замиране. |
| Интерпретативна техника | Пример |
| 3. Образът на историческото време в творбата. Когато се използва интерпретационната техника на образа на историческото време в творбата, следва да се изяснява къде, как и защо е обрисуван той. | „Немили – недраги” Ив. Вазов Защитната реч на „адвоката“ Ботев в XIV глава. |
| 4. Културните универсалии Обикновено те биват включвани в художествените текстове чрез универсални сюжетни схеми, смислови и емоционални опозиции и т. н. При тълкуване на културните универсалии търсим приликите и разликите между архетиповете и тяхната по-късна художествена реализация в творбата, новите смислови акценти и емоционалното им въздействие. | Архетипът за отцеубийството („Едип цар”) е претворен частично в „Индже” на Й. Йовков. – Престъпно деяние на бащата. – Бащата прави съзнателен опит да убие сина си. – Детето е спасено и отгледано от добри хора – След години синът убива баща си, без да го разпознае |
| Интерпретативна техника | Пример |
| 5. Използване на универсални топоси, темпорални модели или хронотопи. Те могат да бъдат от следните типове: горе – долу, дясно – ляво, център – периферия и т.н. Топосът изразява пространствените смислови връзки в творбата, а темпоралният модел – времевите. Когато пък в нея художественото време и пространство са смислово обвързани помежду си, говорим за хронотоп. | „Опълченците на Шипка” Ив. Вазов Вазов използва координатите на времето и пространството. Схематично маркираните поражения са уравновесени със синонимното извисяване на върха. |
| 6. Интертекстуалност Разкриване на междутекстови връзки. | „Дядо Йоцо Гледа“ и „Де е България“ |
Интерпретативна техника | Пример |
| 7. Вътрешно декодиране При използването на тази интерпретационна техника се търсят вътрешните закономерности на творбата. | „Кошута” на Й. Йовков Раздвояването на Стефан между доброто, красотата и любовта от една страна и първичните инстинкти, от друга. |
| 8. Недоизказването, премълчаването в творбата Често в лирическите произведения подетата мисловна или събитийна линия се довежда до определена точка, където тя внезапно прекъсва. Именно в тази точка на прекъсване и преход се поражда премълчаване, което открива възможности за субективна интерпретация. | „Опълченците на Шипка” на Иван Вазов Да се търси причината за замлъкването на лирическия АЗ между същинската и заключителната част на одата. |
| Интерпретативна техника | Пример |
| 9. Единичното и универсалното в лириката В лирическата творба се натрупват елементи, които изразяват единичното, конкретното, приобщеното, познатото. Същевременно, взети в своята съвкупност, тези елементи водят мисълта към множественото, трайното, универсалното. Двете страни на лирическата творба – единично и универсално – се намират в диалектическо единство. В тази връзка се наблюдават два поетически модела на движение от единичното към универсалното и обратно. | „На нивата” от П. Яворов Разказът на селянина е едновременно пределно субективизиран, но преобладаващата форма за 2л, ед.ч. съдържа прекомерна обобщителност. Интерпретацията изследва семантичната трансформация на единичното в универсално, и обратно, както и художествения ефект от нея |
| 10. Откриване на граничните точки между логика и художествена условност В лириката намираме очевидни логически положения, но намираме и отклонения от логическата мисъл. Тъй като в лириката обстоятелствеността е ограничена, а многозначността – увеличена, могат да се получат алогизми. Трябва да се изясни смислово-емоционалното въздействие от разминаванията с житейската логика. | „Хаджи Димитър” на Хр. Ботев Парадокс – жалее се този, който не умрял. |
| Интерпретативна техника | Пример |
| 11. Тълкуване на смисловите неясноти в лирическата творба Художествената лирическа неяснота, двусмислеността, която понякога се наблюдава в поезията, произтича от някои нейни родови свойства, като: слабата обстоятелствена определеност, засилената многозначност на думите и пределната обобщителност. В лирическата творба може да има различни типове двусмисленост: 1. На ниво смислово раздвоена речева единица и 2. На ниво израз, стих или по-големи лирически структури. | „Повест ” на А. Далчев И аз съм сам стопанинът на къщата, където не живее никой, ала не съм аз заминавал никъде и тук отникъде не съм се връщал. |
| 12. Откриване на смислови връзки между словосъчетания, съдържащи една и съща дума | „Скрити вопли” на Д. Дебелянов Да те посрещне старата на прага … … впил морен поглед в старата икона. |
| Интерпретативна техника | Пример |
| 13. Разкриване на митотворческата или демитологизиращата роля на творбата Обект на интерпретация може да бъдат изгражданият от творбата мит, поддържането в нея на мит,създаден в други произведения, или разрушаването на установен мит. | „Бай Ганьо” на А. Константинов, „Хаджи Димитър” на Хр. Ботев, „Септември” на Г. Милев |
| 14. Принцип на огледалния образ на света в архитектониката на творбата | „Две хубави очи” на П. Яворов Интервалът между деветия и десетия стих може да се приеме като въображаема огледална плоскост. |
| Интерпретативна техника | Пример |
| 15. Принцип на двоичността , на амбивалентната същност на човека и света | „Две души” на П. Яворов Във философски аспект – проблема за единство и борба на противоположностите В етичен аспект – вечната борба между доброто и злото В психологически аспект – противоречивата същност на човека |
| 17. Релацията етично-естетично Съотнасянето на етически и естетически категории в лицето на един и същ герой. | „Старопланински легенди“ на Йордан Йовков |